1 март е древен български празник. Всяка година на първи март българите подаряват на своите близки и приятели мартеници – това е украшение от пресукани бели и червени конци, които се закачат на дрехата близко до сърцето и са символ на здраве и щастие.
   Легендата разказва, че когато древните българи стигнали до Дунавската равнина, били омагьосани от нейната красота. Те избрали това място, за да запалят езически огън. Вярвали, че около този огън техния бог Тангра избира тези, които ще бъдат под неговото покровителство. Започнал празник. Събрали се много хора. Те донесли плодове и зеленчуци, животни. Блеенето на агнетата и мученето на телетата се разнасяло наоколо. Жените печели хляб, а мъжете поддържали огъня и въртели на шишове големи парчета месо. Хляб и месо имало за всички, а виното и вълшебната медовина повдигали настроението. А пламъците на огъня се извисявали все по-високо и по-високо.
   Само ханът не бил весел. Нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ. По стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове. Трябвало да благодари на Тангра за тази земя както повелявал обичая на дедите му. Затова и бил опечален могъщия хан, предводител на войската в много сражения, победителя на византийците. Той тъжно въздъхнал и сълзи блеснали в очите му. И изведнъж, кой знае от къде, до него долетяла пъстро птиченце. Птиченце като птиченце, а заговорило с човешки глас:
   “Не тъжи, велики хане. Аз имам бързи и силни крила. Летях с теб по целия път, за да ти помогна  в трудна минута. Завържи на шийката ми бяло конче, аз ще полетя към Волга, при твоята сестра и ще предам поздрави от теб и твоята дружина.”
   Ханът завързал бяло конче на шийката на чудната птичка, тя полетяла към небето и скоро се скрила от погледа му.
   Минало време и птичката се върнала. Изморена, останала почти без сили, но радостна кацнала на рамото на хана. И отново заговорила с човешки глас:
   “Ликувай, велики хане! Развържи бялото конче и вземи стръкчето билка. Ще намериш и червено конче – поздрав от твоята сестра и роднините ти.”
   Ханът взел стръкчето билка и го поднесъл в дар. А белия и червения конец запазил, вярвайки, че те ще му донесат здраве и щастие.
   И сега мартениците изпълняват ролята на амулет, който трябвало да предпази носителя им от беди и нещастия.  Според обичая мартеницата се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Някои я завързват за клоните на някое  плодно дръвче с пожелание за здраве, успехи и плодородие. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. 
   По своята същност обичаите и обредите свързани с 1-ви март, представляват своеобразни магически практики, които имат за цел да стимулират растежа в природата през идващата пролет и да осигурят здраве и щастие на хората през идващото лято.
   Мартеницата е магия. Магия, която предпазва от злото и привлича доброто; магия, която слага начало на нов живот. Ние сме готови да подарим магическата сила на българската мартеницата на всички хора по света.
   

Обратно